HOUSE музиката произлиза от Диското:
То беше вече на 10 години, когато първите електронни парчета започнаха да се появяват от Чикаго и през това време пострада от безмилостна комерсиална експлоатация, расови и сексуални предразсъдъци които предизвикаха кампания “Диското е скапано”. Диското накрая се срути под тежеста на хиляди глупави, фалшиви и лигави поп-песнички… под тежеста на стремително увеличаващ се брои на песни които просто не бяха добри… Но подземната сцена вече бе започнала да развива нов стил, нова денс музика, която е по-дълбока, по-малко поп-ориентирана, по-сурова, по-добре направена да кара хората да танцуват… нова музика със истински, неподправени чуства и емоции…
Но не беше само американска музика в основата на хауса. Европейска музика, като английския електронен поп на Depeche Mode, Soft Cell и ранните диско базирами звуци на Giorgio Moroder, Klein & MBO и хиляди италиански продукции бяха с огромна популярност в Ню Йорк и Чикаго. Причината за тази популярност бяха два клуба които едновременно разбиха бариерите на расова и полова принадлежност, два клуба които станаха легенда във денс музиката – “The Warehouse” (“Складът”), разположен във индустриалната зона на “the windy sity” Чикаго. И “Paradise Garage” в Ню Йорк. До тогава, правилото било Черни, Бели, Латиноамериканци и Гейове да са отделно едни от друг, но във ‘the Warehouse’, отворен през 1977 и ‘the Garage’, имало значение само музиката А тя варирала според клиентелата – r’n’b базирана черна денс музика, хип-хоп, соул, диско и горепосочените неща. Тези бяха местата, където се появи и разви нова музика която бе наречена според клубовете – хаус и гараж.
За хаус музиката всички хора са равни независимо от расовата принадлежност, от сексуалните предпочитания. Такова нещо дотогава не е имало. Всеки музикален стил е бил за определен кръг хора. Новата музика разбива тези стари схващания. Това е музика са всички. Затова се казва че хауса е универсален език. Затова хаус феновете, а оттам и всички електронни слушатели са против расизма, фашизма, деленето на хора по цвят на кожата и т.н.
Пионерите на новото начинание както при хип-хопа са отново ди-джеи, които с внимателното миксиране на инструментални части от старите диско-хитове, нов евро-бийт поп и синтезиран ритъм и перкусия собствено производство постигат нова и нечувана до момента амалгама от високо-енергийни звуци. Първите ди-джеи, които започват да продуцират собствена хаус-музика, вместо да адаптират познати хитове са Marshall Jeferson, Adonis, Farley “Jackmaster” Funk и Tod Terry. В създаването на новия звук трябва да се отбележи и ролята на техниката и специално на синтезаторните модули на Roland 808 и 909, звуците от които практически са в основата на парчетата. Всички признават новия стил, когато парчето на Steve Hurley “Jack Your Body” без никаква подкрепа от радиостанциите става номер 1 в Америка, а по-късно и в Англия. Стилът показва невероятна гъвкавост и необятни възможности за развитие и бързо се появяват всевъзможни нови стилове.
Определение: Хаус музиката е почти винаги инструментална, често пъти минималистична и хипнотична. На скорост до 135 bpm със цифрово модулирани пиано семпли и семплирани често ‘ъплифтинг’ соул вокали. Забелязва се суровост, която липсва на лигавото диско. Ярки и красиви пейзажи и прости, но запомнящи се мелодии. Изключително добре напасната за атмосферата на клубовете.
Стилове в хаус музиката:
::Deep House:: Излязъл е през 1987 пак от Чикаго. Има дълбок, сложен, тъмен, психеделичен звук, които поражда странни, почти наркотични образи. Минималистични, репетивни, безвокални хармонии. Хипнотичен ефект. Второто поколение хаус вероятно е вдъхновено както и ейсида от международния успех на песента на Phuture “Acid Trax”, огромно влиятелен запис, които улавя крайния дух на най-горещия последовател на хаус сцената – хардкор танцьора във Чикаго, които еxпериментира със LSD, ейсид психеделия и нови наркотици като Екстази.
::Acid House:: Появява се към средата на 80-те години в Чикаго. Характеризира се със звуците на Roland TR 808 и 909 дръм машини. Терминът “acid” се е използвал по това време за режещите звуци на бас сизнтезатори като TB 303, а не за LSD. Обикновенно липсват вoкали. Две основни тенденции се преплитат – транс ефекта на повторението и дъб моменти. Пионери на асид хаус са Armando, DJ Pierre, и Spanky, и стилът скоро стига до Ibiza, където дижеи като Paul Oakenfold и Danny Rampling го пренасят на лондонската сцена. “We Call It Aciiieeed” от D-Mob става негов химн. U.K-ската асид хаус сцена дава началото на европейската рейв култура. Други ключови имена са Phuture, Derrick May, Adonis, Hardfloor, Westbam, Aphrodite, Slam.
::Dream House:: Термина е използван за пръв път от италианския DJ Gianni Parrini в края на 1993. Отделя като самостоятелен стил след широкото разпространение на сингъла на Robert Miles ‘Children’. Дрийм хауса е еволюирал от Транса, използват се леки, мелодични звуци и характерни енергийни, епични, емоционални синтезатори и пиано семпли създаващи “мечтателна” атмосфера. Понякога има вокали, които са нежни и женски. 125-142 bpm.
Примери: Robert Miles “Dreamland”, DJ Dado “The Album”, Various “Dream Dance 1, 2”
::Garage:: Произлиза от легендарния клуб ‘the Paradise Garage’. Ню-Йоркска версия на хауса, много вокал ориентиран, доста ‘hi-hat’ (чинел) звуци. Почти госпълни вокали дават емоция на тази топла и душевна електронна музика. Близост със диското, много органично и соул чуство. 120-128 bpm. Произлиза от черното, американски тип, госпел диско, което резидент DJ Larry Levan пуска в Paradise Garage Club NY. Това е музика изпълнена с женски вокали и клавирни инструменти. Към пионерите се включват David Morales и Roger Sanchez. Развива се в поджанрове като speed garage и acid garage. Може да се каже, че класическият гараж има солфул и госпел звучене, докато speed garage (4 to the floor) е еволюирал в по hardcore/jungle звук лансиран особено в Лондон. Терминът класически може да е малко объркващ тъй като в днешно време и на speed garage му викат “old skool”. По-съвременен се води по-бавния, r&b повлиян 2 step (UK garage). 2 степа има много специфично звучене, където два от четири биита са извадени. В крайна сметка “garage” може да се окаже доста неясно понятие сравнявайки USA с Европейските разновидности, като двата типа имат бая различно звучене. Това което e класически USA garage аз винаги съм припознавала като funky, vocal house, a виках гараж на 2 степа. Някои твърдят, че терминът гараж е загубил вече първоначалния си смисъл. Може и да са прави .
Примерни изпълнители: Charlie Brown и Jason Kaye, Аrman VanHelden има значително влияние в този стил. Изпълнители от 80te: Tony Humphries, Masters At Work, Kenny Nix. Лейбъли: Nu Groove, Strictly Rhythm, Smokin Beats, Chocolate boy, Emotive Records, Maxi Records, Bottom line Records.
::CHICAGO house:: Трудно е да се даде определение за chicago house като стил. По скоро става дума за характерно чикаго звучене, което може да присъства в много хаус стилове – garage, acid house, tech house и тн. За да се разбере това понятие е добре да се проследи малко история. Хаус музиката започва развитието си от Чикаго и клуба Warehouse (80те години), където DJ Frankie Knuckles я популяризира. В началото е известна като музика за афро-американци. Kултурата на това общество и на Чикаго като цяло, където определени стилове от черната музика са процъфтявали по това време, формират този звук. Корените на хаус са предимно в госпела, соул и фънк, отколкото в диското. Чикаго допринася с джаз, блус, соул, което придава типичния Чикаго привкус. Характерни са семпли бас линии, водещ 4/4 бийт, пиано лупове, вокали. Разпознава се и по живия си, галошпиращ ритъм.
Основни примери: Derrick Carter, DJ Sneak, Felix da Housecat, Saunders, Marshall Jefferson, Farley Jackmaster Funk, DJ Pierre, Vince Lawrence. Ключови лейбъли: DJ International, Trax, Classic, Dance mania, Cajual.
::HARD house:: Чикаго, средата на 90-те години, се заражда хард хауса с помоща на изпълнители като Cajmere, DJ Bam Bam, Poogie Bear, Bad Boy Bill. Характеризира се с бързо темпо, тежък и дълбок бас дръм, офбийт* основа, много енергия (135-145 bpm) и по-агресивен звук. Може да включва Рап/хипхоп семпли.
Лейбълите поддържали хард хаус през 90те са Strictly High, Tidy Trax, Dust Traxx, Peacefrog. Други изпълнители от значение са Armand Van Helden, DJ Irene, Lisa Lashes, DJ Enrie, Tony De Vit.
::DETROIT house:: Слушайки този стил, човек може да си помисли, че момчетата в Детройт не са внимавали какво става из Чикаго и Ню-Йорк по това време. Или умишлено са избрали музиката им да звучи по- механично и директно (но въпреки това приятно). Всъщност детроитския хаус е предшественик на тек хауса. Води началото си от средата на 80те, с ключови изпълнители като Kevin Saunderson, Derrick May, Blake Baxter, Mike Grant, Alton Miller. Значими детройт лейбъли: KDJ, Moods&Grooves, Sound Signature.
::GHETTO house:: Този стил идва от Чикаго, средата на 90те. От гето хаус парчетата можем да научим важни неща за живота и любовта. С доста експлицитно сексуални текстове, този стил се познава по звуците на дръм машини 808 и 909, мощен 4/4 кик дръм** ритъм без много ефекти от синтезатори, често повтарящи се рапиращи вокали. Виден представител е DJ Funk. Лейбълът формирал гето хаус звученето през 90-те е Dance Mania Records. Днес по-популярен е стилът Гето Тек, който представлява гето хаус набързо преработен в по-техно вариант от Детройт.
::Speedgarage:: Armand Van Helden се сочи за негов основател. Комбинация от хаус ритми със дълбока, масивна бас линия взета от джънгъл музиката. Семплирани соул вокали. Еволюирал е от Гараж. Развит в Англия, често е наричан UK или Underground Garage. 125-138 bpm
::Vocal house:: Вместо семплирани се използват живо изпълнени вокали и пеене.
::Euro House:: Истинския комерсиален хаус беше направен в Европа. От Германия, Белгия, Швеция, Холандия наизскачаха чарт килъри (лигави) както тези на Snap, 2 Unlimited, Capella, които се мотаеха в класациите много години (@!#$ you,euro). Женски вокали със мъжки рап. 120-140 bpm
::New Beat / New House:: Това е нов хаус от 1996 г. резултат от експериментирането на хаус ди-джеите. Нови ритъм-линии, нов бас, нов подход. Най-известни в стила са Daft Punk. Тяхната музика има основно хаус ритъм и звучене, но не е чикагски хаус. Не е и диско. Техно-фънк-диско-хаус може да бъде някакво определение. Но най-вярното е просто New Beat.
::Tribal House:: Особен вид хaус, имитиращ перкусията на партитата на първобитните хора. Барабаните са наложени един върхи друг и имат типичен “племенен” звук. Ако сте чували тъпаните на негрите от Африка, ще ви стане ясно. Минималистичен, монотонен и сух племенен бийт. Семплирани афро-ритми. Основното в трайбъла са барабаните, почти няма синтезатори. Стила се разви във Tribal Techno.
::Freestyle:: Хаус със латиноамерикански и диско семпли, богати латино перкусии. Лигаво.
::Progressive House:: Прогресивния хаус се прави най-много в Америка. Смес от транс, детройтско техно и ейсид хаус – характеризиран от Josh Wink. С корени в U.K. от началото на 90-те, този стил има по-бързи, електронни звуци (аналогови синтезатори). Има характеристики на техно и транс само, че не е толкова дарк. Използват се дълги и драматични пикове, спадове, вокални лупове, и тежки мид темпо ритми. Култови примери са Underworld, Fluke, Sasha, John Digweed. Могат да се споменат също така Lee Burridge, Seb Fontaine, Nick Warren. Известни прогресив лейбъли: Guerrilla, Metropolitan, Tommy Boy, Groovilicious, Proton. От 2000та насам, прогресив хаус и прогресив транс са почти конвергирали и е много трудно да се разграничат двата стила. По-бързите (130-140bpm) и енергични парчета продължават да се класифицират като прогресив транс, докато по-мекото и бавно звучене (110-130bpm) се нарича предпочитано прогресив хаус.
::Stadium House:: Поражда “стадионна” атмосфера, чрез ехтящи вокали и клавиатури, бумтящ бас, семпли от ревящи екзалтирани тълпи. Например The KLF, Scooter.
::Club House:: От 1990 хауса проби в Европа. Дискотеките от тогава се наричат клубове и наи-популярната музика в тях се нарича ‘клуб’. Основно това е европейски вариант на американския хаус, само че е “захаросан” създаден не да бъде музика за ъндърграунда, а със единствена цел да накара хората на танцуват. Премахнати са всички сложни, абстрактни и сурови ритми на оригиналня хаус, вокала звучи “сладко” подобно на диско. До 140 бийта с прост ритъм, опростена аранжировка и релаксираща мелодия.
::Groove:: Хип-хоп ритъм и рапиращ вокал, набляга се на особен емоционален “задълбаващ” грууви бийт. Пример: C&C Music Factory, Dee Lite.
::Hip-House:: Кръстоска между хип-хоп и хаус. Най-ярки и маниашки представители на стила са Freestylers
::Acid Jazz:: Да не се греши, тук няма нищо като “ейсид” във ейсид джаза. Всъщност това са джаз рифове със не семплирани, а изсвирени на живо инструменти, фънки хип-хоп или хаус бийтове и ритми, 80 do 126 bpm
::Нови модерни, Techno-House стилове::
::Minimal House / MICRO house:: Един от най-новите (от 1998) и авангардни стилове хаус. Константно монотонен ритъм, зациклени (луупнати) семпли и ефекти. Do 140 bpm. Двете не са съвсем едно и също нещо. Както може да се очаква, в духа на минимализма, който се базира на икономия и семплост в елементите и структурата, така и минимал хауса е доста орязан. Чист 4/4 бийт (125-130 bpm), съпровождан на рядко с ефекти от перкусии, синтезатори и някои и друг монотонен вокал. Микро хауса се издига на друго ниво, като взаимства от глича ( Glitch познат още като clicks and cuts) характерния дръм и нарязана мелодия. Замества типичните хаус кик дръмове** и чинели с малки откъслеци шум. Заражда се в Германия в края на 90-те издаван от лейбъли като Kompakt, Perlon, Force, Poker Flat Recordings.
::Tech-house:: Чисто нов стил (от 1998). Хаус ритъм със техно звуци и влияние. Ново съвременно вдъхновение. Безвокален, без човешко присъствие в музиката. Ясно е, че има елементи хаус и техно. Някои спекулират, че стилът е събрал най- лошото от двата жанра и, че е пример за монотонен и скучен хаус. Това както винаги е въпрос на личен вкус. Повечето значими тек хаус лейбъли са европейски (UK и немски ест.) и на любителите на класически US хаус стила може и да не допадне. Тек хауса съдържа фънки техно семпли (синт.) плюс много ритмични диско лупове и вокали. Използват се кикове с дисторсия, високи чинели и дори рок вариации. Ако съблечем от хауса соул и джаз моментите и прибавим повече механично звучене и ей го тек хауса.
Основни представители на този стил са Cotton Club, X-Press-2, Terry Francis, Nathan Coles, Asad Rizvi, Ricardo Villalobos, Layo & Bushwacka, Craig Richards. Лейбъли Harthouse, Get Physical, Swag Records, Wiggle, Drop music, Vision, Playhouse. ::Deep Tech-house:: – технологично, дълбоко психеделично, атмосферно внушение.
::Deep Tech-house:: Технологично, дълбоко психеделично, атмосферно внушение.
You must be logged in to post a comment.