Music

История на музиката:
От Детройт до Токио, през Франкфурт, техното означава нещо повече от музика, променяща света. То е набиращ сила международен език. Независимо от това как го харесвате – бавно или бързо, нежно или бясно, то е свят, в който изглежда, няма измерения. Електронната музика е претърпяла най-невероятни мутации по време на своето развитие през годините. И ако някой от вас си мисли, че тя е феномен последните няколко месеца, то е време да се отърси от позорното заблуждение: Всичко започва още през 1916….

Дадаистите:

Годината е 1916. Анархистите Хуго Бале, Тристан Цера и Марсел Янко създават модернистично художествено – литературно движение “ДаДа” след първата им среща в кабаре “Волтер” в Цюрих. Движението търси нещо като “есенция на духа”, пледира за свобода на изразяването и протест срещу Първата световна война, консерватизма на средната класа и моралната деградация на човечеството. Дадаистите обаче защитават и нещо друго: предаването и проповядването на идеи посредством звука вместо думи, като смятат, че този метод е много по-либерален и по-искрен. Искат със смесица от звуци да разрушат установените етнически и социални бариери. Дадаистите съдават музика, базирана изцяло върху новопоявилите се по това време индустриални звуци. Композиции на Курт Швитерс като “Anna Blume” /1919/ и “Ursonate” /1923/ в крайна сметка оформят основата на една от най-атрактивните и абстрактни музики на ХХ век. Вдъхновение от идеите на дадаистите черпи и и Луиджи Русоло, италиански футуристичен художник и композитор, който проектира машина, произвеждаща шум. Така той създава шумомодулаторите /”intonarumori”/ от 1912, инструменти, които се използват по-късно от гениални композитори като Игор Старвински, за да възпроизвеждат природните звуци на различни честоти. По това време заедно с дадаистите и “кръстникът на абстрактното изкуство”, руският художник Василий Кандински експерментира, като се опитва да изобрази звука чрез светлосенки, цветове и форми.

Ражда се синтезатора:

1920. Руският електронен гениий Леон Теремин /Лев Теремин/ съзадава първия прототип на синтезатора, като използва електромагнитните вълни. Звукът се получава, без да се налага физически контакт с инструмента. Първият синтезатор “Теремин” създава различни тонове и звуци, които се произвеждат само от движенията на музиката в пространството.

1960г. Новите звуци:

ХХ век принадлежи на т.нар. нови звуци. Нови Концепции /например композиране на математическата основа/ са предложени от Арнолд Шьонберг и Ерик Сати, машинни звуци от Луиджи Русоло и Маурицио Кагел и честотни генератори от Джон Кейдж. Всички те са приети с огромно въодушивление. Малко преди това, през 50-те години, Карлхайц Щокхаузен създава теорията за приложението на електронната музика. След изобретяването на електронното пиано през 1958 и първия аналогов синтезатор от 1965 модерни електронни инструменти започват шествието си из света на музиката. В края на 60-те години се появяват пионери като Уолтър Карлос, както и популярни банди – “Пинк Флойд”, “Емерсън Лейк енд Палмър” и “Дъ Резидентс”. В Ню Йорк цяла колония от авангардисти, представени от хора като Филип Глас, започват да проповядват “естетиката” на мелодичното и ритмитчното изразяване.

70-те години:

Бележим ги с появата на стилове като соул, диско и фънк. Джорджо Мародер и досега се приема като пионера на про-синтезаторската електронна и диско музика. В същото време “хай енерджи” триумфира по гейклубовте, а музикални компании от Ню Йорк, като “Сал Соул” например, създават нечувана до този момент елетронна версия на стила госпъл. И изведнъж се появяват “Крафтверк”. Смятат ги за бащи както на хип-хопа, така и на електронната музика. Те самите са нещо като мост между своето време и бъдещето. Годината е 1971, “Крафтверк” използват дръм машини и електронна концепция като основа за своята музика. Първите им неща, като “Aoutobahn” /1974/ и “The Man Machine” /1978/, стават електронна класика. Косморокерите от Берлин “Тинейджърийн Дрийм” много бързо се превръщат в поредните музикални експериментатори. Подобна амбиция завладява и Жан Мишел Жар, който я изразява с абсолютния си касоразбивач “Oxygene” от 1976. Паралeлно с това Сан Франциско, Алан Вега и Мартин Рев създават своята група”Сюисайд”, която осигурява стабилна основа за по- нататъшното утвърждаване на електронната музика и нейния бум през 80-те години. После идва “новата вълна”. Семената на “Крафтверк” вече са покълнали. В края на 70-те идват нови попълнения като “Хюмън Лийг” , “Ултравокс” , “Кабаре Волтер” , “Девоу” , “Йелоу Меджик Оркестра” , “Симпъл Майндс” , “Джой Девижъл” , “Пер Убю” , “Ню Ордър” , “Оркестрал Манувърс ин дъ Дарк” и “Гари Нюмън ” /”Карс”/. Всичките те оглавяват топлистите.

И ето ги 80-те:

Острите звуци на диското от 70-те години са пренесени на амерканския източен бряг. Раждат се първите нюйоркски клубни хитове. Тони Хъмфрис и Дейвид Моралес се превръщат в истински звезди – диджеи, а клуб “Перъдайс Геридж” се оказва най-популярното място в големия град. В същото време Франки Нъкълс успява да се установи като диджей в “Уеърхауз” в Чикаго, а Фарали Кийт основава диджейската фирма “Хот Микс 5”. В Детройт основателят на “Сайботрон” – Хуан Аткинс, продуцира своето първо електро…..

НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ ТЕХНО МЕСТА В СВЕТА: Детройт, Ибиза, Глазгоу, Берлин, Франкфурт, Уинсдор, Токио, Бруклин, Стокхолм, Арктическия кръг и през последните години в България.

Техно Речник:

ЕМБИЪНТ – Личното “чил аут” изобретение на Брайън Ино от 70-те години е подхванато и популяризирано през 90-те години от т.нар. диджеи и рейвъри експериментатори като Докотор Алекс Патерсън от “Ди Орб”.

ЧИЛ АУТ – Върховно усещане, изживяване, стил в техното.

ЕМБИЪНТ ДЖАНГЪЛ – Бягство извън границите на музиката. Най-силно изразено е присъствието му сред дръм анд бейс поколението.

ХАЙ ЕНЕРДЖИ – Химново гей диско. Превръща се почти в религия на хомосексуалистите. Хай енерджи служи по-късно за вдъхновение и на продуцентското трио-Сток, Айткън и Уотър Мен, които дават на музиклната индсутрия изключително качествени изпълнители.

ИНДЪСТРИЪЛ – Бандите, които проповядват стила, се обявават за футуристи и анархисти, разкъсвайки всякакви музикални вериги и създавайки несъществуваща до появяването им музика.

НЮ УЕЙВ – Нещо като втора серия или продължение на историята на пънк революцията, само е че много по-мелодраматично и нежно. Новата вълна принадлежи на 80-те години популярната музика.

НЮ РОМЕНТИКС – За първи път от 60-те години насам става модерно да си представител на по-висшата класа. Съвсем скоро почти всички тийнейджъри заприличват на “дендита” от ХVIII век, докато слушат в междучасията си групи като “Спандау Балей” и “Ей Би Си”.

СИНТ ПОП – За първи път е популяризиран от проекта на Гари Нюман – “Карс” , в последствие с пропагандата му много добре се справят и “Орекстрал Манувърс ин дъ Дарк”. Винс Кларк дава много на синт попа, посвещавайки му цели три проекта – “Депеш Мод”, “Язу” и “Ирейджър”.

ТЕХНО – Корените на техното се крият в Детройт. Основни виновници: Дерик Мей, Кевин Сондерсън и Хуан Аткинс, които под влиянието на “Крафтверкю” създават своята музика, само че далеч по-хипнотична, особено след навлизането на чикагския хаус. Днес терминът се свързва главно с електронната клубна музика.

ХИП ХАУС – Фюжън с рап ритми и хаус бийтове. Възниква през 1986. Основни мисионери – “Африка Бамбаата”, които правят така, че рап и хаус музиката да се слеят в едно цяло.

ИТАЛО ХАУС – Преобладаващо пиано, америкаснки вокали и итало хаус звук. Цялата тази комбинация води до появяването на изключително силни неща в края на 80-те и началото на 90-те години. “Ride on Time” на “Блек Бокс”. Грандиозен успех и на проекта “Капела”. Появяват се нови компании като “Ролинг тюн” и “Прогресив” , които следят и подкрепят развитието на напълно конкуретноспособния италиано хаус ренесанс.

ДЪБ – Отнемете на регето всичко освен барабаните и бас линията и получавате основната формула на дъб. Прибавете ехо китари и всякакви парливи звукови ефекти. Дъб е едно от вдъхновенията на ранния рап.

ДЖИНГЪЛ И НЮ БИЙТ – Микс между Деторйт техно и юроденс.

ГОА ТРАНС – 60-те години, областа Гоа в Индия. Най-ранните прояви на гоа транс са още в музиката на популярни банди като “Пинк Флойд”. После китарите напълно отстъпват пред набиращите скорост електронни звуци.

ЕЛЕКТРО ФЪНК – Нещо като замяна на дискоидолите с роботи. Един от най-ярките представители – Принс. Легенди са и “Африка Бамбаата”.

БРУКЛИН – Манхатън си има диското, Бронкс – хип-хоп, а Джърси – геридж музиката. Но откаря на 80-те Бруклин се превръща в дом на техното в Ню Йорк, а негови мисионери са Джоуи Балтрам, Франки Боунс, Деймънд Уайлд, Адам Екс и други…

ДЕТРОЙТ – Град вдъхновител на много днешни техно артисти.

БИЙТ – Основна единца за ритъм. Ритъмът определя стиловете в техното.

ЛЕЙБЪЛ – Звукозаписна фирма. В електронната музика съществуват хиляди известни и по-малко известни, водещи и независми лейбъли.

СЕМПЪЛ – Момент от друга песен, който творецът взима и преработва, като създава нещо съвсем различно. Могат да се взимат както вокали, така и мелодии.

Знаете ли как се правят винилите?
Ако не сте запознати и искате да разберете вижте ТУК част 1 и част 2 ТУК

-Стилове в хаус музиката: продължава (тук)
-Стилове в електронната музика: продължава (тук)
-Какво е хаус музиката: продължава (тук)